- Ултрабуците са висок клас лаптопи, първоначално дефинирани от Intel, за да съчетаят ултратънък дизайн с професионална производителност.
- Те се отличават от нетбуците и лаптопите по качеството на материалите, използването на SSD дискове и оптимизирания живот на батерията.
- Технологичната еволюция им позволи да преминат от специфичен сертификат до дизайнерски стандарт в днешното първокласно оборудване.
Ако някога ви е омръзнало да мъкнете лаптоп, подобен на тухла, в раницата си, вероятно сте чували за ултрабуци. Тези устройства се появиха на пазара, за да разчупят стереотипите, предлагайки балансирана комбинация от сурова мощност и лек дизайн , идеални за тези, които не могат да се откажат от работния си инструмент, докато се движат из града или пътуват.
Въпреки че днес приемаме за даденост, че един лаптоп може да бъде едновременно невероятно тънък и бърз, това не винаги е било така. Концепцията е възникнала като вид „стандарт за качество“, насърчаван от Intel, за да се гарантира, че производителите няма да изостанат в иновациите и ще могат да се конкурират с лекия дизайн на таблетите, без да жертват способността си да се справят с взискателни задачи.
Произходът и стратегията на Intel
За да може един компютър да претендира за етикета Ultrabook в ранните си дни, не е било достатъчно да е тънък; той е трябвало да отговаря на много строг списък с изисквания. Intel, желаейки да повтори успеха на платформата Centrino, инвестира 300 милиона долара в субсидии, за да насърчи марките да разработват тези дизайни. Правилата са ясни: дебелината не може да надвишава 21 мм за по-големите модели или 18 мм за по-компактните.
В допълнение към размера, изискванията включваха процесори с ултра ниско напрежение, Wi-Fi свързаност, USB 3.0 портове и, най-важното, SSD или хибридно устройство за съхранение, за да се осигури почти мигновено време за зареждане. За да се предотврати прегряване на устройството поради неговата тънкост, бяха избрани метални корпуси, които да спомогнат за разсейване на топлината. Що се отнася до батерията, целта беше да се постигнат приблизително 5 часа реална употреба и до 9 часа в режим на готовност.
Техническа еволюция и поколения
Разгръщането на ултрабуците беше планирано на етапи. Първият етап беше базиран на архитектурата Sandy Bridge, но скоро преминахме към Ivy Bridge, което позволи още по-голямо намаляване на консумацията на енергия и въведе подобрения във вградената графика с поддръжка на OpenGL и DirectX 11. По-късно, появата на технологията Thunderbolt беше ключова за решаването на вечния проблем с тънките шасита: липсата на портове. Благодарение на този конектор, устройствата можеха да бъдат свързани последователно и да се добавят докинг станции със SATA или PCIe портове.
С третото поколение, базирано на Haswell, устройствата направиха значителен скок напред, като интегрираха южния мост в същия корпус като процесора, превръщайки се по същество в първия SoC, базиран на x86 архитектура . Това позволи общата консумация на енергия на корпуса да спадне до около 15 W, подобрявайки топлинната ефективност и живота на батерията.
Ултрабуци срещу лаптопи и нетбуци
Много често се бъркат тези термини, но има съществени разлики. Лаптопът е класически, универсален лаптоп с екрани, които могат да достигнат до 21 инча. От друга страна, нетбукът е ранен опит за преносимост (около 2007 г.), който в крайна сметка се проваля, защото използва много ограничени процесори Intel Atom. Нетбуците са евтини и леки, но производителността им е недостатъчна за каквато и да е задача, различна от сърфиране в интернет или писане на прости текстове.
Ултрабукът, от друга страна, е върхът в класацията. Докато нетбукът е основен компютър за студенти, ултрабукът е високопроизводителна машина. Освен това се появиха конвертируеми или „две в едно“ модели, които позволяват компютърът да се използва като таблет благодарение на сензорните екрани и въртящите се панти, съчетавайки най-доброто от двата свята.
Настоящата реалност и пазарът
Въпреки че първоначално бяха критикувани за високите си цени (много от тях започват от 1.000 евро), технологиите демократизираха дизайна. Днес разделението „Ултрабук“ вече не е толкова строго, защото повечето лаптопи от среден до висок клас са възприели неговите характеристики. Сега виждаме устройства със съотношение екран-корпус над 90% , което елиминира рамките и позволява 14-инчови екрани да се поберат в шасита, които преди бяха 13-инчови.
Материалите са еволюирали от обикновен алуминий до магнезиеви и литиеви сплави, което води до някои модели, тежащи по-малко от 900 грама и дебели по-малко от сантиметър. RAM паметта често е запоена, за да се спести място, а NVMe SSD дисковете напълно са заменили по-старите SATA устройства. Дори видяхме интеграцията на биометрични данни, като например разпознаване на лица и четци за пръстови отпечатъци, и свързаност, фокусирана върху USB-C и Thunderbolt 3.
Накратко, преминахме от наложени от производителя сертификати до ера, в която мощността на настолен компютър отпреди няколко години се побира в папка. Тези устройства, които съчетават живот на батерията над 11 часа с многоядрени процесори , позволяват всичко - от редактиране на видео до управление на бизнеса от всяко място, консолидирайки пълна мобилност, без да се жертва професионалната производителност.