- Потвърждаване на имейл в Chrome използвайки SD-JWT, пробен произход и DNS валидиране с JWKS.
- FedCM Позволява федерално влизане с контрол от браузъра и автоматично повторно удостоверяване.
- Google Wallet и EUDI Wallet Те изискват регистрация, сертификати и стриктно спазване на поверителността.

Когато говорим за доверяваща се страна в контекста на Chrome, имаме предвид уебсайта или приложението, което разчита на доставчик на самоличност, за да удостовери потребителите си. Браузърът действа като посредник и улеснява механизми като проверка на имейл или федерално влизане. Правилното внедряване на тези процеси е ключово за осигуряване на сигурно и безпроблемно изживяване.
В тази статия ще разгледаме всички технически и правни аспекти , които засягат доверяващата се страна: от пробната версия на Chrome за проверка на имейл, през FedCM, условията за самоличност на Google Wallet и регистрацията в екосистемата на EUDI Wallet, до основите на OpenID Connect. Ще видите примери, предупреждения и подробности, които често остават незабелязани.
Ролята на доверяващата се страна и механизмите за доверие в Chrome
Доверяваща се страна е всяка услуга, която делегира удостоверяване на трета страна. Chrome включва API , за да направи това доверие по-лесно и по-съобразено с поверителността. Проверката на имейл с помощта на токени и FedCM са два ясни примера за това как браузърът посредничи между потребителя, доставчика на самоличност и уебсайта.
Проверка на имейл в Chrome с помощта на пробния изходен код

За да използвате проверка по имейл в Chrome, вашият сайт трябва да има конфигуриран съответния пробен origin. Този пробен период е разширен до Chrome 160 , но имайте предвид: генерираните преди разширението токени изтичат на 17 ноември 2026 г. във всички версии. Ако сте се регистрирали преди това, подновете регистрацията си и внедрете актуализирания токен преди тази дата.
От версия 154 на Chrome се поддържат пробни версии на трети страни, но с едно важно условие: регистрираният източник за пробната версия трябва да е същият сайт като издателя . Например, ако издателят е issuer.example, регистрацията на OT трябва да бъде https://issuer.example, а източникът на JavaScript може да бъде https://app.issuer.example, ако поддомейната съвпада.
Формулярът трябва да съдържа две ключови полета. Първо, имейл адресът с `type='email'` и `autocomplete='email'`, за да може Chrome да го разпознае и автоматично да го довърши. Второ, скрито поле за токена с `autocomplete='email-verification-token'` и уникален атрибут nonce, свързан със сесията. Този nonce е от съществено значение за валидирането на изпращането. И двете полета трябва да са в един и същ елемент на формуляра, а не изолирани в Shadow DOM.
Когато потребителят изпрати формуляра, вашият сървър получава имейла и токена. Ако токенът пристигне празен , това означава, че браузърът или доставчикът не поддържа EVP или че потребителят е пропуснал проверката. В този случай трябва да използвате обичайния си процес: изпращане на OTP или магическа връзка.
Валидиране на EVP токен на сървъра
Токенът е SD-JWT+KB (RFC 9901). Форматът му е JWT, подписан от издателя, последван от нула или повече разкрития и JWT за свързване на ключове , разделени с тилди. Текущата имплементация не включва разкрития, но това може да се промени. Използвайте библиотеки като @sd-jwt/core и jose в Node, за да го декодирате.
При декодиране ще получите EVT и KB-JWT полезните товари. Проверете дали `email_verified` е `true` , дали имейлът съвпада с изпратения (в Chrome 156+ е байт по байт; по-ранните версии използват сравнение без значение от главни и малки букви), дали `aud` е произходът на вашия сайт, дали nonce съвпада с nonce на сесията и дали `iat/exp` са в рамките на валидния прозорец.
Следващата стъпка е да проверите делегирането на DNS. Проверете TXT лога _email-verification.
След това, вземете метаданните на издателя от https://
Обърнете внимание на алгоритмите: Ed25519, EdDSA и ES256 се поддържат . От Chrome 156 насам се използва пълният идентификатор Ed25519, така че вашият JWK импорт трябва да приема както Ed25519, така и EdDSA. Ако заглавката не включва дете (както е в случая с Gmail), итерирайте през всички кандидат-ключове, вместо да се проваляте.
В Node можете да конфигурирате SDJwtInstance с хеш и два верификатора: един за EVT и един за KB-JWT. Библиотеката автоматично проверява aud, nonce и sd_hash , но трябва ръчно да проверите email_verified и съвпадението на имейла. Ако всичко върви добре, адресът ще бъде проверен спрямо доставчика.
Типични проблеми и как да ги решим
Ако токенът пристигне празен, проверете записа за произход на пробния период: проверете заглавката или мета тага Origin-Trial и дали токенът не е изтекъл. В Chrome 154+ за пробни версии на трети страни, оригиналът трябва да е същият сайт като издателя. Също така, проверете дали и двете полета са в една и съща форма, дали nonce не е празен и дали потребителят не е изпратил, преди Chrome да е получил токена.
Браузърът извлича токена във фонов режим, след като имейл адресът бъде въведен или попълнен автоматично. Ако потребителят натисне Enter твърде бързо , токенът може да пристигне празен. Освен това, потребителят трябва да е влязъл в участващ доставчик в същия профил и да има активиран VerifiedEmail в chrome://settings/contactInfo.
Ако подписът на издателя е неуспешен, проверете за липсващ „kid“ и итерирайте през ключовете. Проверете също така формата на ISS : DNS записът връща име на хост без схема, така че добавете https:// преди сравнение. И не забравяйте, че алгоритмите може да са Ed25519 или EdDSA.
За KB-JWT се уверете, че nonce не е презаписан от друг табулатор и че `aud` съвпада с точния източник без пътя или наклонената черта в края. За имейла използвайте сравнение без отчитане на главни и малки букви, ако работите с версии, по-стари от Chrome 156.

FedCM позволява на доверяващата се страна да извика `navigator.credentials.get()` с опция `identity`, така че потребителят да може да избира между своите акаунти в различни IdP-ове. IdP идентифицира доверяващата се страна, използвайки `clientId`, който е предоставил предварително. Ако потребителят не е влязъл в IdP, обещанието се отхвърля и доверяващата се страна може да го пренасочи към страница за вход.
Процесът започва, когато доверяващата се страна извика `get()`. Браузърът заявява добре познатия файл (`/.well-known/web-identity`) в регистрируемия домейн на `configURL` и конфигурационния файл на IdP (`/config.json`). И двете заявки са GET без бисквитки или пренасочвания и включват заглавката `Sec-Fetch-Dest: webidentity`, за да предотврати CSRF. Браузърът валидира URL адреса на конфигурационния файл спрямо списъка с валидни URL адреси в добре познатия файл.
Ако потребителят е влязъл в IdP, браузърът отправя заявка за удостоверяване към accounts_endpoint, за да получи акаунтите. Тази заявка не включва client_id или origin , така че IdP не знае коя доверяваща се страна се опитва да се свърже. Браузърът показва интерфейс за избор на IdP и акаунт и иска разрешение за продължаване. По избор, client_metadata_endpoint връща URL адресите към условията за ползване и политиката за поверителност на доверяващата се страна.
Ако потребителят приеме, браузърът отправя POST заявка с идентификационни данни към id_assertion_endpoint. IdP проверява дали идентификаторът на акаунта и произходът съвпадат с това, което е било регистрирано преди това, и връща токен за валидиране. Обещанието get() се разрешава с IdentityCredential, съдържащ този токен; доверяващата се страна трябва да следва инструкциите на IdP, за да провери токена и да създаде сесията. В профила на FedCM за OAuth, токенът е код за оторизация, който доверяващата се страна обменя за токена за крайна точка на IdP.
Примерната заявка включва identity.providers с configURL и clientId и може да добавя контекст, параметри и loginHint. Параметърът loginHint предлага акаунти на браузъра и се сравнява със стойностите на login_hints, върнати от accounts_endpoint.
FedCM има два режима на потребителския интерфейс: пасивен (по подразбиране) и активен. Активният режим изисква временно активиране (като щракване) и поддържа само един доставчик в масива. Пасивният режим може да инициира потока без директно взаимодействие. Освен това, опцията за медиация контролира автоматичното повторно удостоверяване: с опция или безшумна опция, процесът може да бъде повторен без показване на диалоговия прозорец, ако са изпълнени определени условия.
Автоматичното повторно удостоверяване се извършва само ако FedCM е наличен, потребителят е използвал само един акаунт на този сайт, все още е влязъл в IdP, вече има акаунт при доверяващата се страна (approved_clients), са минали поне 10 минути от последния път и preventSilentAccess() не е извикан. Ако е неуспешен и медиацията е по избор , се показва диалоговият прозорец; ако е безшумен, обещанието се отхвърля.
Доверяващата се страна може да прекъсне връзката с федериран акаунт, като извика IdentityCredential.disconnect(). За да работи това, IdP трябва да включи disconnect_endpoint в конфигурацията си. Това е ясен начин за прекъсване на връзката с акаунта, без да се засяга останалата част от потока.
Условия за доверяващи се страни за самоличност в Google Wallet

Google Wallet Identity установява два набора от условия в зависимост от местоположението на крайния потребител. Част А се отнася за Google Ireland и е валидна за потребители в Европейското икономическо пространство (ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) и Швейцария. Част Б се отнася за Google LLC и е валидна за останалата част от света. И двата набора от условия са правно обвързващи, когато осъществявате достъп, използвате, обработвате или съхранявате VGW данни.
Ключовите дефиниции включват характеристики на марката, продукт, доверяваща се страна, данни за VGW, програма за VGW и изисквания на програмата за VGW. Данните за VGW са всякакви данни, свързани с физическо лице, получени от проверени идентификационни данни, съхранявани в Google Wallet. Програмата изисква спазване на Политиката за приемливо използване на Google Pay и Wallet API и предоставяне на информацията в Приложение А при поискване.
За да отговаряте на условията за право на ползване, вашият продукт трябва да изисква проверка на възраст, самоличност или други атрибути по закон или за легитимна цел, като например предотвратяване на измами или защита на обществената безопасност. Трябва да поддържате публично достъпни и актуални условия за ползване и политика за поверителност , както и да спазвате най-добрите практики за управление на измами. Google може да откаже или отнеме правото на ползване по своя преценка.
Що се отнася до данните, можете да поискате само стойностите, строго необходими за проверка. Не можете да продавате VGW данни или да ги комбинирате с други данни без ясно уведомление и съгласие, освен ако не е необходимо за разрешени цели или се изисква от закона. Трябва да ни уведомите, ако запазите данни, и да ги унищожите в края на периода на съхранение. Също така трябва да улесните преносимостта на данните и да не ги споделяте с трети страни, освен с подизпълнители, за които има еквивалентни задължения.
Google може да наблюдава вашия достъп до и използването на VGW данни, за да гарантира качество, сигурност и съответствие. Вие носите пълна отговорност за сигурността на всички данни, които събирате, обработвате или съхранявате, и трябва да докладвате за всички инциденти, свързани със сигурността. Условията обхващат също интелектуална собственост, лицензиране на характеристики на марката, публичност, поверителност, прекратяване и задължения след прекратяване.
Отговорността е ограничена. В Част А лимитът е по-голямата сума от 10 000 евро или сумите, платени през предходните 12 месеца; в Част Б - по-голямата сума от 10 000 долара или сумите, платени през предходните 6 месеца. Последващите щети, пропуснатите ползи и др. са изключени, освен ако не е предвидено друго в закона. Обезщетение се предоставя и за злоупотреба, нарушение или нарушаване на права на трети страни.
Приложимото право варира: за Google Ireland - английското право и съдилищата на Англия ; за Google LLC - калифорнийското право и съдилищата на окръг Санта Клара. Ако изключителната юрисдикция не е разрешена, ще се прилага арбитраж. Тези условия могат да бъдат променяни с предварително уведомление и продължаващото им използване представлява приемане.
Част Б добавя Условията, свързани със здравето: Google LLC не става бизнес партньор по HIPAA и данните на VGW не са защитена здравна информация. Тя включва и разпоредби за федералните субекти на САЩ , регулирани от федералното законодателство и, където е приложимо, от законодателството на Калифорния. Част А и Част Б подробно описват в Приложение А информацията, която трябва да предоставите: име на фирмата, продукт, лога, представители, елементи на данните на VGW, съхранение, описание на употребата, обосновка, условия и политика за поверителност, както и демонстрационно видео за онлайн случаи.
Регистрация на доверяващи се страни в екосистемата на EUDI Wallet

Европейският регламент за цифровата идентичност (ЕС 2024/1183) изисква доверяващите се страни да се регистрират в държавата членка, където са установени. Регистрацията трябва да бъде рентабилна и пропорционална на риска , а доверяващата се страна трябва да предостави информация за удостоверяване с портфейли, данни за контакт и предназначението ѝ, включително какви данни ще поиска. Тя може да поиска само регистрирани данни. Регистрацията улеснява проверката на законността, следва да използва автоматизирани процедури, където е възможно, не следва да включва предварително оторизиране и следва да обхваща както отдалечени, така и локални случаи.
Държавите членки трябва да създадат публични национални регистри, във формат, четим от човек и машина, с електронни подписи или печати. Трябва да е наличен общ REST API, използващ OpenAPI 3, който не изисква предварително удостоверяване за заявки, а данните трябва да бъдат подписани с JAdES (ниво BB, BT или B-LT). Комисията ще определи технически спецификации за регистрация, публикуване и актуализиране. Посредниците, действащи от името на доверяващи се страни, се считат за доверяващи се страни и нямат право да съхраняват обменените данни.
Проектът на CIR описва подробно ролите: страна, доверяваща се на портфейла, и регистратор. Регистраторите проверяват информацията автоматично, когато е възможно, и издават един или повече сертификати за достъп на доверяващата се на портфейла страна (RPAC) и сертификати за регистрация на доверяващата се на портфейла страна (RPRC). RPAC удостоверяват доверяващата се страна; RPRC указват атрибутите, които могат да бъдат заявени за всяка предвидена употреба.
Информацията, която трябва да бъде регистрирана, включва официално име, идентификатори (EORI, LEI, ДДС), адрес, URL адрес, подробна информация за контакт, описание на услугата, списък с атрибути, описание на предназначението, посочване дали е за публичния сектор и права. Възможните права са Service_Provider, QEAA_Provider, Non_Q_EAA_Provider, PUB_EAA_Provider, PID_Provider, QCert_for_ESeal_Provider, QCert_for_ESig_Provider, rQSigCDs_Provider, rQSealCDs_Provider, ESig_ESeal_Creation_Provider и WAC_Provider.
ARF предлага изисквания на високо ниво (HLR), като например Reg_30 (JWT и CWT сертификати за отдалечена и близка употреба), Reg_15b (анулиране, специфично за екземпляр), RPRC_01 (един сертификат за всяка предвидена употреба), RPRC_02 (техническа спецификация на съдържанието, подписа, обвързването и анулирането), RPRC_09 (идентичен уникален идентификатор за всички сертификати) и RPRC_11 (само един валиден сертификат за всяка предвидена употреба). Доставчиците на PID и доставчиците на удостоверяване също получават RPRC със своите права, а техните сертификати за достъп вече не включват тази информация.
Посредниците се считат за доверяващи се страни и им се присвоява собствен RPAC с име и идентификатор. За всяка доверяваща се крайна страна, посредникът държи съответните RPRC кодове за всяка предвидена употреба, с името и идентификатора на доверяващата се крайна страна. Когато посредникът поиска атрибути, той използва своя RPAC и RPRC на доверяващата се крайна страна; портфейлът проверява дали името и идентификаторът на посредника в RPRC съвпадат с тези в RPAC и показва и двете имена на потребителя. Посредникът трябва само да препрати атрибутите на доверяващата се крайна страна, която ги е поискала.
Жизненият цикъл разграничава временно спиране или анулиране на регистрацията (от регистратора) и анулиране на сертификати. Анулирането на RPAC може да бъде пълно или специфично за конкретен случай . Сертификатите за регистрация могат да бъдат анулирани въз основа на предназначението им. Регистраторът може да спре или анулира, ако информацията е неточна, остаряла или подвеждаща; ако доверяващата се страна не спазва политиката; ако поиска повече атрибути от регистрираните; ако наруши закона; или ако това е поискано от надзорен орган. Трябва да се извърши оценка на пропорционалността и всички промени трябва да бъдат регистрирани.
Сертификатите за достъп трябва да отговарят на RFC 3647, а тяхната политика трябва да включва йерархията на PKI, препратка към политика и информацията, посочена в Приложение I, раздели 1, 2, 3, 5(b) и 5(d). Сертификатите за регистрация трябва да отговарят на RFC 3647 и RFC 5755, да включват местоположението на сертификата за подпис, препратка към политика, информацията, посочена в Приложение I, раздели 1, 2 и 8, и да изразяват атрибути в съответствие с RFC 5755. RPRC не са сертификати X.509.
Както при отдалечените, така и при близо единични потоци на представяне, доверяващата се страна трябва да прехвърли RPRC по стойност, а не по препратка, за да гарантира, че транзакцията е атомарна и самостоятелна. Портфейлът проверява автентичността и валидността на RPRC ; ако не успее, уведомява потребителя съгласно RPRC_08. Той също така проверява дали всички заявени атрибути са налични в RPRC и ако не са, уведомява потребителя. Потребителят може да конфигурира дали да вижда или скрива тези известия; те се показват по подразбиране.
Трябва да бъдат посочени разширения за ISO/IEC 18013-5 и OpenID4VP, които позволяват прехвърлянето на RPRC. Техническата спецификация трябва също да обхваща свързването между RPRC и RPAC, периода на валидност, отмяната и въздействието на отмяната. В заявката може да има само един валиден RPRC за всяка предвидена употреба; ако има няколко, портфейлът трябва да докладва грешка.
Ако RPRC е по избор, сертификатът за достъп винаги трябва да включва URL адреса на крайна точка на регистратора за заявка на информация. По подразбиране портфейлът не извършва допълнителни проверки ; потребителят може да избере да го направи. Ако няма RPRC, портфейлът може да поиска списъка с регистрирани атрибути на регистратора, използвайки уникалния идентификатор на регистратора. Ако доверяващата се страна не включва RPRC, тя трябва да включи URL адреса на своята политика за поверителност в друго поле на заявката. Правата на доставчика на PID и доставчика на удостоверяване трябва да бъдат в RPRC, а не в сертификата за достъп. Вградените политики за разкриване трябва да се основават единствено на сертификата за достъп. За регистриране името и идентификаторът идват от сертификата за достъп; информация за контакт е необходима само ако има RPRC. Изисква се списък с доверени регистратори.
Тема 31 от ARF разглежда уведомяването и публикуването на доставчици на PID, доставчици на портфейли, доставчици на удостоверения, органи за удостоверяване на достъп и регистратори. Комисията поддържа доверени списъци и спецификации за уведомяване, спиране и анулиране. Ако орган за удостоверяване на достъп бъде спрян или анулиран, той трябва да отмени всички негови валидни сертификати за достъп; ако регистратор бъде спрян, той трябва да отмени всички валидни RPRC. Използването на прозрачност на сертификатите за достъп също се обсъжда, въпреки че няма изискване за RPRC.
Други свързани теми включват искането на потребителя за изтриване на данни от доверяващи се страни (Тема L) и възможността за докладване на незаконни или подозрителни искания до органите за защита на данните (Тема M). Записването на информация за контакт е ключово за тези процеси. Регистърът на риска идентифицира R6 (разкриване на данни) и R9 (неоторизирана транзакция) като съответни рискове за доверяващите се страни.
Референтният проект за портфейл EUDI включва услуга за регистрация на доверяваща се страна, която издава RPAC и двойка ключове в P12, и RPRC в JWT и CWT, подписан с ADES BB. Тази първоначална версия не е за производство : тя подлежи на промяна, има ограничен обхват и намалена сигурност. Изисква Python 3.9/3.10, Flask 2.3+, MariaDB 11.5, EJBCA и услугата eudi-srv-statuslist-py за списъка със статуси на WRPRC. Може да се внедри с Docker Compose и да се конфигурира с помощта на променливи на средата като SERVICE_URL, TRUSTED_CAS_PATH, VERIFIER, LOG_PATH, SCA_SIGNER_URL, URL_STATUSLIST, STATUSLIST_API_KEY, WRPRC_CERTIFICATE, WRPRC_PRIVATE_KEY, WRPRC_INTERMEDIATE_CERTIFICATE, DB_HOST, DB_PORT, DB_USER, DB_PASSWORD, DB_NAME, EJBCA_URL, CLIENTP12_ARCHIVE_FILEPATH, MANAGEMENT_CA, CLIENTP12_ARCHIVE_PASSWORD, EJBCA_USERNAME, EJBCA_PASSWORD, CERTIFICATE_PROFILE_NAME и END_ENTITY_PROFILE_NAME. Интерфейсът Swagger се намира в /apidocs, а ръководството за работния процес - в /guide.
OpenID Connect и примери за доверяващи се страни
В OpenID Connect, доверяващата се страна е клиентът, който делегира удостоверяване на доставчик на OpenID. За да се обвърже акаунтът на доставчика с локалния акаунт , обикновено се използват двойни твърдения (iss и sub). Потребителят трябва да бъде удостоверен с ниво, което отговаря на политиката за двуфакторно удостоверяване, и да щракне върху връзка за обвързване.
Авторизацията се извършва чрез идентифициране на потребителя, използвайки същите тези твърдения. Интерфейсът може да показва бутон, подобен на „Вход с парола “, с опции за персонализиране, за да се интегрира в меню или да се показва поотделно. Референтните стойности на методите за удостоверяване могат да се използват за определяне на ефективното ниво на удостоверяване, с конфигурация за включване, за да се доверите на доставчика.
Google публикува примерен сайт, openidsamplestore.com, който демонстрира как да се мигрират потребители от пароли към доставчици на самоличност. Той включва идеи от общността за интернет самоличност и обратна връзка от водещи сайтове. Целта е да се намали зависимостта от пароли и да се опрости регистрацията с доставчици като Google, Yahoo, Facebook и Twitter.
Внедряването на доверяваща се страна в Chrome включва много повече от просто добавяне на бутон за вход. От проверка на имейл с SD-JWT и пробен origin до FedCM, правните условия на Google Wallet и регистрацията в EUDI, всеки елемент влияе върху сигурността, поверителността и потребителското изживяване. Като обърнете внимание на техническите детайли, спазвате законовите изисквания и планирате анулирането на сертификати и управлението на жизнения цикъл, ще имате стабилна и устойчива на бъдещето интеграция.
Често задавани въпроси
Какво представлява токенът за потвърждение на имейл в Chrome и как да го получа?
Това е SD-JWT+KB токен, който Chrome генерира след автоматично попълване на имейл адреса и го изпраща в скрито поле на формуляр. Изисква регистриране на пробния origin и добавяне на полето с токена за автоматично довършване на имейл-верификация и еднократния номер на сесията.
Как да валидирам EVP SD-JWT токен на моя сървър?
Трябва да го декодирате с SD-JWT библиотека, да проверите email_verified, email, aud, nonce и iat/exp, да проверите делегирането на DNS и подписа спрямо JWKS на издателя и да валидирате JWT Key Binding-а с ключа cnf.jwk.
Какво да направя, ако полето за токен е празно, когато изпратя формуляра?
Проверете пробния лог на оригинала, за да се уверите, че и двете полета са в еднакъв вид, че еднократният код не е празен и че потребителят не е изпратил данните, преди Chrome да е получил токена. Ако проблемът продължава, използвайте обичайния си процес на проверка с еднократна парола (OTP) или магическа връзка (magic link).
Как работи FedCM за федерално влизане?
Доверяващата се страна извиква `navigator.credentials.get()` с идентификатор, а браузърът посредничи между конфигурираните IdP-ове. Потребителят избира акаунт, IdP валидира произхода и връща токен, който доверяващата се страна проверява, за да създаде сесията.
Какви изисквания налага Google Wallet на доверяващите се страни?
Те трябва да се регистрират, да спазват Политиката за приемливо ползване, да изискват само необходимите данни, да спазват условията и политиката за поверителност, да уведомяват за запазване на данни и да не продават данни на VGW. Отговорността е ограничена и приложимото законодателство зависи от това дали сключвате договор с Google Ireland или Google LLC.
Как се регистрира доверяваща се страна в екосистемата на EUDI Wallet?
Трябва да се регистрирате в държавата членка, в която сте установени, да предоставите информация за удостоверяване, контакт и предназначение, както и да получите RPAC и един или повече RPRC. Можете да заявите само регистрирани атрибути и трябва да спазвате националната политика за регистрация.
Каква е разликата между сертификат за достъп и сертификат за регистрация в EUDI?
RPAC удостоверява доверяващата се страна към портфейла, докато RPRC указва атрибутите, които могат да бъдат заявени за всяка предвидена употреба. RPRC се издават за всяка предвидена употреба и могат да бъдат отменени независимо.
Как се отразява фактът, че удостоверението за регистрация е незадължително, на EUDI?
Сертификатът за достъп трябва да включва URL адреса на регистратора за заявка за информация. По подразбиране портфейлът не извършва допълнителни проверки, но потребителят може да ги избере; ако няма RPRC, доверяващата се страна трябва да включи URL адреса на своята политика за поверителност в заявката.
Индекс
- 1 Ролята на доверяващата се страна и механизмите за доверие в Chrome
- 2 Проверка на имейл в Chrome с помощта на пробния изходен код
- 3 FedCM: федерално влизане, управлявано от браузър
- 4 Условия за доверяващи се страни за самоличност в Google Wallet
- 5 Регистрация на доверяващи се страни в екосистемата на EUDI Wallet
- 6 OpenID Connect и примери за доверяващи се страни
- 7 Често задавани въпроси